Вечното

Всяка вечер на залез виждам все теб,

побелели са вече косите ми

нови старите спомени греят едва,

та макар и на мръкване..

и как страшно е.

През нощта е студено и тъмно

и страх ме сковава в безмълвните викове

на душата ми черна, удавена

във милион и половина морета от тичане.

Все към теб и натам и напред,

две назад, три напред и на връщане

се надявам да срещна познат силует

и прехласната, да се спъна в нозете ти.

Ще целувам краката ти, 

толкова път извървели,

но знам,

че душите остават си в рая завинаги.

Днес е толкова тъмно и страшно,

пороят отвътре разбива вълните във пристани

сутринта вместо изгрев очаква ни затъмнение.

Не ще изгрее слънцето повече

за най-близките...