Остарели са толкова много душите ни,
избледнели са думите,
всички близки почернени,
овехтели са дрехите,
стари лицата ни сбръчкани,
уморени ръце от докосване.
Раменете ни вече не могат да носят товара
на дни преживявани хиляди пъти във мислите,
а очите не виждат по-далеч от децата ни,
те ще бъдат надежда за светлото бъдеще,
и ще носят отровени нашата кръв, опетнената.
Тъй във време горещо и черно разтапяхме
и телата, мечтите, и окови и граници,
тъй в дома си останахме скрити завинаги,
а в главата ни вечно живеят залези, изгреви.
No comments:
Post a Comment