Че движа се, как няма да се движа - напред назад във спомени.. Копнея, как да не копнея - да отлетя във вечното.. Обичам, тебе най-обичам, днес подслони ме, утре ме прати по пътя ми...

Животът е едно безкрайно пране и простиране, пране и простиране.

Разрази се небето, потъмня
и помръкна земята.
Изпокриха се хората всички
по къщите,
а бездомните търсеха навеси.
Свечеряване беше,
а неоново синьо замъгляваше погледи,
под одеялото прашно се завряха децата
във очакване бързо да мине.
"Божи гняв" - шепнеха побелели старици.

Наопаки

спи където пресъхват езера
и жабите летят...
спи там, където рибите растат по дърветата,
совите плуват на дълбоко и гущерите свиват си гнезда във храсталаците..
сънувай преобърнати вселени,
създай си собствена липса на гравитация,
лети далеч и се връщай от време на време във нищото,
което е останало след твоите останки..
върви бос върху безоблачно небе и не пропадай нагоре,
сливай се с утрото,
със слънчев лъч пътувай по лицата на безбожни и вярващи...
оставяй стъпки по луната, за да виждаме
от малките си очни ябълки големи кратери..
понеже светът е обърнат наопаки без...
и живеем във вакуум и това уж ни стига,
привидно достатъчно,
но е първият кръг на ада...

Лято през зимата

Природата е дала туй, което

човешката ръка не може, 

но по едно приличат си -

сезоните.

Не винаги обаче сменят се

природните

с човешките

и...

понякога е вечна зима,

замръзване.

Няма кой,

няма никой, който

би те стоплил,

щом отдавна си изстинал

за живота.

Дори да виждаш в минувачите

Летата,

младостта,

очите. 

Греят. 

Но не за теб

и не защото не искат,

ледът е трудно пробиваем.

Храна, храна е нужна

за сетивата.

Не стой във себе си,

излез през лятото,

бъди лято дори и през зимата.

Бъди светило и огрявай

 и ще се сгрееш от сърцата,

които още туптят за причина,

каквато 

винаги може да се намери..

За преродения Бог

Вярвам, че Той е прероден от някой си френски поет,
поет, дето загинал от сърдечен удар.
Прераждане му викат, а за мен е чудо
и велико откритие, каквото веднъж през годината
ми се случва като прозрение
и цялата разбъркана картина се нарежда.
Той, Богът мой, е бил прероден,
носил е душата на френски поет,
със френски маниери и ласки
е писал молитвите в своята Библия
и я е дал само на най-приближените,
а после е чакал да се молят за него,
да му принасят жертви и да вярват завинаги.
Той никак не е бил случаен,
по-скоро тих Бог, малък, незнаен,
Бог специален за обкръжението си.
На него нищо човешко не би му било чуждо,
само е нужно да го питате
и ще отговори чрез Вашите уста..
След това ще се засмее и навън ще гърми
и Вашето тяло ще се срути от земетръси
и цял един живот човешки не би ви стигнал
да си съберете и зашиете останките.