Не ще затворя отново
отворените си клепачи,
които чакат хиляди слънца,
които търсят нашите деца

Аз страдам,

друг ще ме смени 

И ТОЛКОЗ...

Какво тук значи

някаква себичност.

Няма нищо друго

освен прозорци.

Плътни изходи,

илюзорни картини.

есен е

Есента ми е червена като кръв,
простира се във сините небесни вени
под формата на облак кух,
излива върху мен листа;
тела смутени се обличат топло,
души, готови за сношение,
през есента застилат
с оранжево - червена пелена леглата си
с надеждата да не окапят в люта зима
съкрушени.

Малко

Къде ми е вярата,
изгризах си ноктите,
докато чаках спасение,
а дойде само съседът
... за услуга..
***
Върни се обратно,
ела у дома,
където е най-приятно
с червеното вино.
Разтворени крака,
съблечените ти дрехи,
коланът, небрежно паднал
на жалкия ми под..
***
Гледам те, мисля си
за носа ти,
за косата ти,
тя дали още е "жива" ,
дали е същата.
Усмихваш ли се?
***
Всяка твоя дума е попита,
всеки твой съвет е корен,
всяка усмивка е тухла
и днес се зазиждам во веки..