Какво е вселенски план и защо е нужно да си мотивиран??

Дали ще бъде факт, как се създава въображаем свят и лесно ли се поддържа, колко герои трябва да има твоето книжно чедо, колко отклонения и раздвоения на личността!? Подбери си музика, творецо, за цяло лято, подготви си листите хартия, изчисти всичко старо, започни нещо красиво и се надявай всичките низуализации да са ти от полза за бъдещото ти начинание.Как се мотивира човек да свърши своята част от вселенския план!?
Защо ми е нужно да се мотивирам? Желанията са си родени твърде отдавна, за да ги оспорвам, отричам. Не гледам на тях с отрицание. Напротив, виждам ги толкова пораснали в бъдеще, че дори се замислям колко ли трябва да се старая, за да успея? Ето тук идват всички положителни мисли, мисли на велики или неизвестни хора, пълни с енергизираща сила, с незнайно откъде извиращ поток от мъдрост. Има хора действащи и хора подсказващи, има деятели и мислители, едните не могат да съществуват без другите, като ин и ян! Вечното съвършенство. Това не са празни приказки, не са високопарни изказвания на хора, които искат да си притурят допълнителни позитиви, за да се чувстват удобно в отражението си в чуждите очи. Осъзнах това съвсем скоро, когато се отделих от егоистичната ципа на самолюбието си и видях, че има хора мотиватори, които във всеки един миг биха се грижили както за мен, така и за всеки оставен сам със себе  си в мислите си човек и не чак толкова сам, и да, тези хора няма да си приписват важности, те ще съществуват, за да мога аз да продължавам напред, благодарение на подбудите, които вдъхват първите си глътки живот. Благодаря им!

Залавяй се за работа

На кого да вярваш, когато ти каже, че времето лекува? На никой. Не лекува времето, а лекува действието, както видях в нечия мъдрост - не е важно да мислиш за промяна, а да я вършиш, ваеш и въобще да се занимаваш с някакъв акт, опредметен най-вече, понеже и вечер в леглото можеш да мечтаеш, но работата, действието, изисква физическата ти пригодност. Затова, човече, залавяй се за работа и спри по българската да мърмориш и мрънкаш вечер, по-скоро посрещай утрото с идеята да го оползотвориш.Желая ти успех!

Изобщо не ми е до вас, проклета сган, парчета пръст на кал от дъжд, дървета без листа, осакатени горски твари, уродливи хора, не ми е с вас удобно.. Понеже съм от вас и себе си не чувствам приятно, топя се.

техните родители

Ще дойде ден, децата ми ще израснат от твоите бедра  и ще имат твоите черти и ти ще им бъдеш вечен баща, безсмъртен възпитател, съдник и прегръщаш, децата ми ще са изчадия на болния ти разум, а ти ще ги обичаш до прегряване. Милувките ти не ще бъдат споделени с мен, за тях ще е отровното ми биле, защото те са твои, но аз ще ги кръщавам до сетния си час, с пресъхналото гърло, захвърлена бутилка настрани и празния си глас. Децата ни ще са планети, които ще се сблъскват и ще си създават свои. На тръгване ще ти оставя книгите за хората...

Без заглавие

Във овъглени спомени без жар изгарям
единствено от мислите си сгрявана.
За твоите прегръдки ще се моля
от сутринта до късна доба и на залез слънце
ще се моля на следващия изгрев да си с мене,
понеже си ми като празник, далечен и очакван,
непразнуван заради траур
и черното в косите ми подсказва,
че тъй важно е да си нормален в свят на луди
и че най-вече ще те откроява градината с безцветни пеперуди,
защото те загинаха на сутринта, когато ми обърна гръб
защото съществуването освен радост е и скръб,
понасяща ме към смъртта, макар и на 20.
Някой ден, когато остарея, ще се питам,
къде оставих затворената си кутия щастие,
ключът преглътнах преди месеци и си отдъхнах,
че никога не ще отворя тази мрачност
отново.