Вечното

Всяка вечер на залез виждам все теб,

побелели са вече косите ми

нови старите спомени греят едва,

та макар и на мръкване..

и как страшно е.

През нощта е студено и тъмно

и страх ме сковава в безмълвните викове

на душата ми черна, удавена

във милион и половина морета от тичане.

Все към теб и натам и напред,

две назад, три напред и на връщане

се надявам да срещна познат силует

и прехласната, да се спъна в нозете ти.

Ще целувам краката ти, 

толкова път извървели,

но знам,

че душите остават си в рая завинаги.

Днес е толкова тъмно и страшно,

пороят отвътре разбива вълните във пристани

сутринта вместо изгрев очаква ни затъмнение.

Не ще изгрее слънцето повече

за най-близките...

Един поет

Един поет не е поет
ако не е написал поне един стих пиян от виното,
ако не е плакал за майка си,
не е прегръщал жена
и не се е давил във мислите в редица от дни
тъй стоящи нанизани в нищото.,
ако не се е уповавал на мръсните, грозните спомени,
ако не е родил поне едно свое прозрение публично!

Братя и сестри по камък!

Днес ще пиша, но не от прозрение,
а замаяно, стихнало,
и не искам да плачете, тръгвам си,
там ме чакат отдавна забравени ангели,
но не паднали, мои духовни събратя.
Събираме, и събираме, трупаме
вашите челюсти, трупове
и коси на изсъхнали скелети.
Ще летя и отивам далеч, но не много,
ще ме видите мрачно застинал във най-близкото гробище,
мои братя, сестри там събират си сенките
и огромно чудовище плаши на мръкване.
Не искам да се връщам в прегрешения при живите,
не ви очаквам, стойте си по къщите.
Когато ме сънувате, обичам ви,
надявам се завинаги да помните.

Черно поколение

Остарели са толкова много душите ни,
избледнели са думите,
всички близки почернени,
овехтели са дрехите,
стари лицата ни сбръчкани,
уморени ръце от докосване.
Раменете ни вече не могат да носят товара
на дни преживявани хиляди пъти във мислите,
а очите не виждат по-далеч от децата ни,
те ще бъдат надежда за светлото бъдеще,
и ще носят отровени нашата кръв, опетнената.
Тъй във време горещо и черно разтапяхме
и телата, мечтите, и окови и граници,
тъй в дома си останахме скрити завинаги,
а в главата ни вечно живеят залези, изгреви.

днес

Днес навън е толкова хубаво времето,
тази вечер е само за мен със прохладата,
зад гърба си оставих мъглите и бурите,
тъжен воя на птица невиждана,
приглушените стъпки от спомени.
Днес ще бъда безкрайно обичана,
занапред и за хиляди вечности.
Запазете за себе си мъката,
преглътнете самички отровните думи.
Ще очаквам щастливо спасение, всеки час без минута отлагане,
няма място за спиране, чакане,
път пред мен ме очаква за тръгване!

За Владо

Кой беше казал „Ще живея кратко”

навместо „Добър ден, приятно ми е”?

Кой се усмихваше във три по тъмно

със мъка прикрита в сърцето?

Кой прегръщаше всяка вечер

неизбледнели спомени

за лека нощ?

Кой бе способен да слуша

макар и тонове грижи нарамил

на други страдалци?

Кой винаги беше добър

макар и заливан със кал и със болка,

Кой имаше време за всички,

но рядко намираше чуждото време

за себе си?

Той, там, във време зловещо

раздавеше себе си,

откъсваше милости,

раздаваше своя последен насъщен

за другите,

а накрая получи за себе си дупка в земята.

Той, който живота бе сграбчил отчаяно

с изтънелите пръсти,

с отслабено тяло,

със толкова сила и вяра за себе си,

че и тълпите народни биха завиждали.

Той, той си отиде от всички завинаги,

но моля ви, моля, не го забравяйте,

понеже остави следите дълбоко

във нас и няма отърване,

и нека поне да живее във мислите..

Кое ми носи радост (или един пост, който може би няма да завърши)

Едно малко упражнение.

- прясно мляко сутрин, особено през зимата, топло

- кафето

- обичам да готвя ястия на фурна

- обичам да чета стихове, по-скоро символични

- обичам книгите на Тери Пратчет

- обичам чистотата у дома

- обичам да е подредено и достъпно, когато търся нещо, а не да е купчина с боклуци

- обичам да режа филми и да правя клипчета от тях

- обичам да гледам филми за оцеляване

- обичам котки, особено да ги гледам как си играят

- обичам спокойствието

- обичам да пътувам, да съм извън обичайните места

- обичам да пия бира 

- обичам ароматни клечки

- обичам миризмата на липа напролет, както и на мащерка

- обичам да стоя на топло, ако навън е студено

- обичам да си лягам в 10-11 и да се наспивам

- обичам да ставам рано - най-късно в 8

- обичам, когато хората се радват на яденето, което готвя

- обичам да създавам разни неща от прости материали - домашно направени неща примерно

По-нататък още

И ето

Идва най-щастливия ден, когато след събрана информация е време за изводи и равносмтеки и всички сметки са с плюс отпред, и всичко е слънчево засега, изключително доволна съм от себе си!!