Целта

Търси си своя цел в живота!! (викат)
Каква ти цел,
живота е изсмукан от пръстите,
като вода във най-горещо лято
се топи по пладне.
Отдавна не ми е дал това,
за дето съм го молила,
сега ли да му падам на колене
и да искам още?
Животът заслужава да го смачкаш
с юмруци, закърнели от мрак
и бой по замъгленото съзнание
и когато твърде много почне да ти липсва,
да го прегърнеш за петичката
и да устискаш още ден.
Но нищо повече!!

За просветените

Майка му го роди, но дълбоко в себе си знаеше, че той ще си иде преди нея. В прекрасния ден го носеше на ръце, а в последния му носеше в ръцете си цветя, за да полага на студения камък повехналата си радост, за да попива земята на гроба му сълзите й до сетния й час. А той, малко любопитно момче, беше просто любопитен да намери у всеки божествената частица, растяща във всеки от нас още от деня на голямото създаване. Да, той искаше да ни припомни. И не беше тъжен. Не. Не го болеше, а го раздираше печал, разкъсваше го на две половини и едната беше зла, да, или по-скоро жестоко справедлива. Но.. другата... другата можеше да те погали в съня ти, докато сънуваш как прекрасния му ореол обгръща целия ти свят и ти засияваш дори само от мисълта за него и се чувстваш спасен и запазен, поне за кратко и е толкова неземно.Да, той е способен да извика у теб най-неподозираните нежности и да те предизвика да ги споделиш с него на една маса, да ги бодеш с вилица и да ги облизваш като млада дама, току що пристъпила в царските двери, пред която се разкрива един нов необятен, печален и смъртоносно красив свят. Имаш избор, но не го правиш. Няма как да си тръгнеш и да оставиш цялото това обаяние на друг. Дори и след вечното му напускане, дори когато си мислиш, че ореола вече е потъмнял, той все си е там и само очаква твоята сила да го зареди със светлина и както той беше твоята светлина, така и ти да бъдеш нечия чужда и да успееш да посееш дори семенце от неговата обаятелност.. Защото, мили хора, не всеки умиращ човек би си направил труда да кара другите хора да се чувстват добре. Иначе казано - никой не би си мръднал пръста за вашите всекидневни глупости, знаейки, че умира.. И защо, дявол да вземе всички въпроси, се случи така, че ангелите си отиват, за да дадат горчивия си урок на хората? Или да ги оставят с доброжелателството си и утешението, че се е постарал въпреки несгодите, да усмихне не един и двама души...
Да, майка му плаче, жена му плаче, неродените му деца сега го прегръщат горе на небето и даряват с целувки изпитото му лице. А аз у дома си се усмихвам през сълзи...

За себе си

Когато избереш себе си,
надмогнал егоизма си,
разбираш себе си като Създателя,
очакваш от себе си доверие
за своето творение..

Презираш грешните
и търсиш пътя си спасителен,
забравяш ближните,
те могат и сами.

Посяваш мисъл,
жънеш ден след ден
умопомрачение,
понякога светулки
или сънуваш или улавяш
и даваш,
но заради себе си.

За блогването

Днес реших да се занимая със създаването на блог, който да се чете! Досегашният ми опит в блогването не е много голям. Но подочух и прочетох, че от блогове може да се изкарват пари, стига да има интересна информация, личен опит, творчество, препоръки и така нататък. А веднъж станеш ли четен и имаш ли събрания кураж и последователи, вече е по-лесно. Предполагам!... Понеже двата блога, които съм имала през живота си, са били лично за мое ползване и не съм ги показвала на никого, сега ми е малко трудно да оставя мисълта си да препуска под натиска на клавишите. Както казва един приятел, който се занимава с писането на книги и кратки разкази "Започнеш ли веднъж, след това думите напират да излязат на белия лист, тъй че с постоянство се постигат успехи". Това е една максима, известна почти във всяка област на живота. Търпение, упоритост. За мен най-важното би било влагането на отношение към читателя, на разбиране - не може просто да изразяваш мислите си, трябва да ги насочиш към читателя, да погъделичкаш егото му, да се почувства важен, знаещ и способен, когато чете и се свързва с твоите мисли, твоя опит, твоите съвети. Когато позволяваш на някого да има достъп до теб и твоите мисли, трябва да го направиш с финес, когато е необходимо. Та така, да започнем.
Един от основните съвети, който прочетох в статия, озаглавена "Успешен блог" , беше да седнеш за 2-3 (ако е необходимо и повече) минути и да помислиш за теми, които са ти интересни, за които знаеш нещо, имаш опит в сферата или достатъчно компетентно мнение, за да можеш да пишеш за тях. Да видим: какво би ми свършило работа в подобен случай. Най-често свободното си време прекарвам пред компютъра и не желая да бъда съдена за това, понеже повечето от вас го правят. Гледам филми, сериали. Отделям и достатъчно време за любимите си книги, които чета вечер преди лягане. Грижа се за 4 стайни цветя, за чистенето и готвенето у дома. Завършила съм психология бакалавърска степен, но не смея да говоря или пиша за това, понеже през годините хора, които само четяха дебелите книги, свързани с темата, знаеха повече от мен, макар че плащах по 500 лева на година да се обучавам - но това е друга тема. Често слушам радио и от време на време негодувам по злободневни теми, свързани с държавното управление и липсата на справедливост. Но не ми се струва добра идея да зареждам читателите си с ежедневния негативизъм, който е част от живота на всеки българин. Мисля, че ще съм най-полезна с препоръки на филми и музика, предполагам най-добрия вариант е да споделям нещата, които са лично мои, без да използвам критични сравнения и да излизам от рамките на благоразумието с твърдения от типа "това е най-хубавия филм, най-добрата музика". Не че ще си налагам автоцензура или ще се въздържам от злостни коментари, но поне ще се опитвам да поставя определени критерий по време на писане. Най-общо казано - ще бъда обективна по отношение на субективизма си. Надявам се да успея! Благодаря, че отделихте пет минути от времето си за моите разсъждения!