Братя и сестри по камък!

Днес ще пиша, но не от прозрение,
а замаяно, стихнало,
и не искам да плачете, тръгвам си,
там ме чакат отдавна забравени ангели,
но не паднали, мои духовни събратя.
Събираме, и събираме, трупаме
вашите челюсти, трупове
и коси на изсъхнали скелети.
Ще летя и отивам далеч, но не много,
ще ме видите мрачно застинал във най-близкото гробище,
мои братя, сестри там събират си сенките
и огромно чудовище плаши на мръкване.
Не искам да се връщам в прегрешения при живите,
не ви очаквам, стойте си по къщите.
Когато ме сънувате, обичам ви,
надявам се завинаги да помните.