За Владо

Кой беше казал „Ще живея кратко”

навместо „Добър ден, приятно ми е”?

Кой се усмихваше във три по тъмно

със мъка прикрита в сърцето?

Кой прегръщаше всяка вечер

неизбледнели спомени

за лека нощ?

Кой бе способен да слуша

макар и тонове грижи нарамил

на други страдалци?

Кой винаги беше добър

макар и заливан със кал и със болка,

Кой имаше време за всички,

но рядко намираше чуждото време

за себе си?

Той, там, във време зловещо

раздавеше себе си,

откъсваше милости,

раздаваше своя последен насъщен

за другите,

а накрая получи за себе си дупка в земята.

Той, който живота бе сграбчил отчаяно

с изтънелите пръсти,

с отслабено тяло,

със толкова сила и вяра за себе си,

че и тълпите народни биха завиждали.

Той, той си отиде от всички завинаги,

но моля ви, моля, не го забравяйте,

понеже остави следите дълбоко

във нас и няма отърване,

и нека поне да живее във мислите..