Жадно е за мен, плаче и не вижда никъде напред, укорява ме, измъчва ме и не ми прощава във невиждан свят, не се завръща, оттам никой не би могъл, дали прекъсване на нишката на свързване, дали скрибуцане на ножица, която откъсва от майката, безименен свят, няма да поглеждам назад, липса доскорошно днес е сълзи, утре утеха в мечти, в унищожение, преплетени истории и истини, толкова лицемерие крия във шепите си и дори не искам да си признавам...

шизофрения зла

шизофреничен, прозаичен пристъп ме буди през нощта само да ме сплаши,
уви, и този път не успя, предаде се без бой, защото пак заспах,
умри, ти пристъп психо-остарял,
ще те залея със горещото кафе от заранта, което ми остана
ще те намачкам с босите крака,
ще те настържа на ренде като салата,
изпразнен въздух, вакуум, просто сладка глупост
в умираща глава,
във неспособен ум...
ще те побера в торбичка и ще те завържа на моряшки възел,
страдай и умри от задушаване,
от тиха смърт, от вопъл недочут...
недей живя във мен, че ме ядосваш непрестанно
най-вече вечер
и вечно ще останеш втори ...