Завръщам се на мястото
след шумотевицата,
след блясъка на фотоапарати,
след светкавиците,
след бурните и светлите дни,
след тишината и виковете
и какво намирам всеки път -
едно тяло, едни недописани стихове,
едни редове от живота несвършени,
едно нежелание за продължение.

Отива си денят и с утрешния ще е същото,
отиват си хората,
отива си времето,
поглъща.
Уж миговете ни са били смислени,
но май избледнели са след годините.

Събуждам се и с мен всяка сутрин
вървят страховете ми,
държат ме и стискат ръката ми,
не забравят да ме водят в мрака си.