Стоим, мълчим и вече даже думите не се нижат в главите ни. Лежим, мълчим и дори вече не се докосваме, защото всеки допир е познат и всичко ми е известно, както и на теб. Ако пушеше, щеше ли да излезеш замислен на терасата и да отправяш кълбенца дим към облачното ни небе? Или пък аз да изляза навън и да се разхождам нервно по неосветените улици, под счупените лампи на стълбовете и спящи просяци да ме плашат със среднощното си хъркане от тъмните ъгли.Когато навикът не е обвързан с нов живот, отива ли си навикът или си отива живота или си тръгвам аз ..?
No comments:
Post a Comment