За просветените

Майка му го роди, но дълбоко в себе си знаеше, че той ще си иде преди нея. В прекрасния ден го носеше на ръце, а в последния му носеше в ръцете си цветя, за да полага на студения камък повехналата си радост, за да попива земята на гроба му сълзите й до сетния й час. А той, малко любопитно момче, беше просто любопитен да намери у всеки божествената частица, растяща във всеки от нас още от деня на голямото създаване. Да, той искаше да ни припомни. И не беше тъжен. Не. Не го болеше, а го раздираше печал, разкъсваше го на две половини и едната беше зла, да, или по-скоро жестоко справедлива. Но.. другата... другата можеше да те погали в съня ти, докато сънуваш как прекрасния му ореол обгръща целия ти свят и ти засияваш дори само от мисълта за него и се чувстваш спасен и запазен, поне за кратко и е толкова неземно.Да, той е способен да извика у теб най-неподозираните нежности и да те предизвика да ги споделиш с него на една маса, да ги бодеш с вилица и да ги облизваш като млада дама, току що пристъпила в царските двери, пред която се разкрива един нов необятен, печален и смъртоносно красив свят. Имаш избор, но не го правиш. Няма как да си тръгнеш и да оставиш цялото това обаяние на друг. Дори и след вечното му напускане, дори когато си мислиш, че ореола вече е потъмнял, той все си е там и само очаква твоята сила да го зареди със светлина и както той беше твоята светлина, така и ти да бъдеш нечия чужда и да успееш да посееш дори семенце от неговата обаятелност.. Защото, мили хора, не всеки умиращ човек би си направил труда да кара другите хора да се чувстват добре. Иначе казано - никой не би си мръднал пръста за вашите всекидневни глупости, знаейки, че умира.. И защо, дявол да вземе всички въпроси, се случи така, че ангелите си отиват, за да дадат горчивия си урок на хората? Или да ги оставят с доброжелателството си и утешението, че се е постарал въпреки несгодите, да усмихне не един и двама души...
Да, майка му плаче, жена му плаче, неродените му деца сега го прегръщат горе на небето и даряват с целувки изпитото му лице. А аз у дома си се усмихвам през сълзи...