За блогването

Днес реших да се занимая със създаването на блог, който да се чете! Досегашният ми опит в блогването не е много голям. Но подочух и прочетох, че от блогове може да се изкарват пари, стига да има интересна информация, личен опит, творчество, препоръки и така нататък. А веднъж станеш ли четен и имаш ли събрания кураж и последователи, вече е по-лесно. Предполагам!... Понеже двата блога, които съм имала през живота си, са били лично за мое ползване и не съм ги показвала на никого, сега ми е малко трудно да оставя мисълта си да препуска под натиска на клавишите. Както казва един приятел, който се занимава с писането на книги и кратки разкази "Започнеш ли веднъж, след това думите напират да излязат на белия лист, тъй че с постоянство се постигат успехи". Това е една максима, известна почти във всяка област на живота. Търпение, упоритост. За мен най-важното би било влагането на отношение към читателя, на разбиране - не може просто да изразяваш мислите си, трябва да ги насочиш към читателя, да погъделичкаш егото му, да се почувства важен, знаещ и способен, когато чете и се свързва с твоите мисли, твоя опит, твоите съвети. Когато позволяваш на някого да има достъп до теб и твоите мисли, трябва да го направиш с финес, когато е необходимо. Та така, да започнем.
Един от основните съвети, който прочетох в статия, озаглавена "Успешен блог" , беше да седнеш за 2-3 (ако е необходимо и повече) минути и да помислиш за теми, които са ти интересни, за които знаеш нещо, имаш опит в сферата или достатъчно компетентно мнение, за да можеш да пишеш за тях. Да видим: какво би ми свършило работа в подобен случай. Най-често свободното си време прекарвам пред компютъра и не желая да бъда съдена за това, понеже повечето от вас го правят. Гледам филми, сериали. Отделям и достатъчно време за любимите си книги, които чета вечер преди лягане. Грижа се за 4 стайни цветя, за чистенето и готвенето у дома. Завършила съм психология бакалавърска степен, но не смея да говоря или пиша за това, понеже през годините хора, които само четяха дебелите книги, свързани с темата, знаеха повече от мен, макар че плащах по 500 лева на година да се обучавам - но това е друга тема. Често слушам радио и от време на време негодувам по злободневни теми, свързани с държавното управление и липсата на справедливост. Но не ми се струва добра идея да зареждам читателите си с ежедневния негативизъм, който е част от живота на всеки българин. Мисля, че ще съм най-полезна с препоръки на филми и музика, предполагам най-добрия вариант е да споделям нещата, които са лично мои, без да използвам критични сравнения и да излизам от рамките на благоразумието с твърдения от типа "това е най-хубавия филм, най-добрата музика". Не че ще си налагам автоцензура или ще се въздържам от злостни коментари, но поне ще се опитвам да поставя определени критерий по време на писане. Най-общо казано - ще бъда обективна по отношение на субективизма си. Надявам се да успея! Благодаря, че отделихте пет минути от времето си за моите разсъждения!