Жадно е за мен, плаче и не вижда никъде напред, укорява ме, измъчва ме и не ми прощава във невиждан свят, не се завръща, оттам никой не би могъл, дали прекъсване на нишката на свързване, дали скрибуцане на ножица, която откъсва от майката, безименен свят, няма да поглеждам назад, липса доскорошно днес е сълзи, утре утеха в мечти, в унищожение, преплетени истории и истини, толкова лицемерие крия във шепите си и дори не искам да си признавам...