шизофреничен, прозаичен пристъп ме буди през нощта само да ме сплаши,
уви, и този път не успя, предаде се без бой, защото пак заспах,
умри, ти пристъп психо-остарял,
ще те залея със горещото кафе от заранта, което ми остана
ще те намачкам с босите крака,
ще те настържа на ренде като салата,
изпразнен въздух, вакуум, просто сладка глупост
в умираща глава,
във неспособен ум...
ще те побера в торбичка и ще те завържа на моряшки възел,
страдай и умри от задушаване,
от тиха смърт, от вопъл недочут...
недей живя във мен, че ме ядосваш непрестанно
най-вече вечер
и вечно ще останеш втори ...
No comments:
Post a Comment