техните родители

Ще дойде ден, децата ми ще израснат от твоите бедра  и ще имат твоите черти и ти ще им бъдеш вечен баща, безсмъртен възпитател, съдник и прегръщаш, децата ми ще са изчадия на болния ти разум, а ти ще ги обичаш до прегряване. Милувките ти не ще бъдат споделени с мен, за тях ще е отровното ми биле, защото те са твои, но аз ще ги кръщавам до сетния си час, с пресъхналото гърло, захвърлена бутилка настрани и празния си глас. Децата ни ще са планети, които ще се сблъскват и ще си създават свои. На тръгване ще ти оставя книгите за хората...