Thursday, November 3, 2011

Малко

Къде ми е вярата,
изгризах си ноктите,
докато чаках спасение,
а дойде само съседът
... за услуга..
***
Върни се обратно,
ела у дома,
където е най-приятно
с червеното вино.
Разтворени крака,
съблечените ти дрехи,
коланът, небрежно паднал
на жалкия ми под..
***
Гледам те, мисля си
за носа ти,
за косата ти,
тя дали още е "жива" ,
дали е същата.
Усмихваш ли се?
***
Всяка твоя дума е попита,
всеки твой съвет е корен,
всяка усмивка е тухла
и днес се зазиждам во веки..

No comments:

Post a Comment