човешката ръка не може,
но по едно приличат си -
сезоните.
Не винаги обаче сменят се
природните
с човешките
и...
понякога е вечна зима,
замръзване.
Няма кой,
няма никой, който
би те стоплил,
щом отдавна си изстинал
за живота.
Дори да виждаш в минувачите
Летата,
младостта,
очите.
Греят.
Но не за теб
и не защото не искат,
ледът е трудно пробиваем.
Храна, храна е нужна
за сетивата.
Не стой във себе си,
излез през лятото,
бъди лято дори и през зимата.
Бъди светило и огрявай
и ще се сгрееш от сърцата,
които още туптят за причина,
каквато
винаги може да се намери..
No comments:
Post a Comment